Закъснялото спасение

    Макар и изстискали всичко от себе си моряците от „Карпатия”, водени от капитан Рострън не успяват да стигнат навреме до подадените им координати. Корабът се преобразява не само заради своята навероятна скорост, а и заради суматохата на борда: подготвени са лодките за спускане, носят се одеала, събират се медикаменти, приготвя се масло в случай на вълнение, брезентови торби за вдигане на децата и електрически лустри по борда. Цари суматоха. Пътниците се опасяват, че на кораба му има нещо, а никой не вярва на историята за „Титаник”. Малко след 2 ч. радистът Котъм вече не чува огромния лайнер, но на малката „Карпатия” вярват, че могат да успеят.

- Всеки на своят пост за изпълнение на дълга си като истински англичанин. Ако обстановката поиска, ние ще добавим още една славна страница към британската история – говори главният стюард.

В 2,40 ч. Рострън вижда зелена светлина пред носа.

- Това е бордовата му светлина – крещи той, - значи е още на вода!

Уви, не се оказва вярно, а корабът започва да навлиза в леденото поле. Малко след 3 ч. започват да изстрелват ракети, към 3,35 вече са много близо до мястото на „Титаник”, а в 4 ч. спират машините, защото са пристигнали. Но от „Титаник” нито следа. Изведнъж пред носа на „Карпатия” започват да се виждат зелени огньове и да се очертават спасителните лодки. С няколко маневри корабът се доближава до първата лодка - № 2. Жена от лодката извиква, че „Титаник” е потънал, а първата, качила се на борда на „Карпатия” го казва на екипажа му. Когато водачът на лодката – Боксхол се качва на кораба му, капитан Рострън го запитва:

- „Титаник” потъна, нали?

- Да – отговаря Боксхол – потъна около 2,30 ч.

На 4 мили от спасителния кораб едвам държаща се на вода плава лодка С. Спасилите се върху нея отчаяно викат и махат, за да ги чуят, но никой не им обръща внимание. Тогава Лайтолър изважда офицерката си свирка и надава остро изсвирване. Офицерският сигнал е чут и лодки с номера 12 и 4 тръгват към тях. Много внимателно корабокрушенците от лодка С успяват да се прехвърлят на двете лодки, като последен в 6,30 ч. на лодка № 12 се прехвърля Лайтолър с един труп на ръце и поема ръководството. Междувременно завръщащият се от спасителната си акция Лоу успява да стигне до сгъваема лодка А и да спаси останалите в нея живи.

Една по една лодките стигат до борда на „Карпатия” и корабокрушенците се качват на борда. В 6,30 ч. се качва и самият Дж. Брус Исмей, който в несвяст заговорва:

- Аз съм Исмей... аз съм Исмей.

Завеждат го в една кабина и там той остава до края на пътуването, без да приема храна и натъпкан с опиати. На борда започват да се разиграват покъртителни сцени: хора търсят роднините си, в повечето случаи безуспешно. Някои изпадат в истерия и започват да викат. Пътниците и екипажът на „Карпатия” правят каквото е по силите им, за да създадат порядък и да успокоят поне малко хората.

Едва в 8,30 ч. сутринта последната лодка - № 12 с командващ Лайтолър и 75 души на борда полупотънала достига „Карпатия”. След като всичките й пътници, включително трупът са евакуирани, на борда се качва и последният оцелял от „Титаник” – капитан Лайтолър. До него се опитват да свестят припадналия радист Харолд Брайд.



{START_COUNTER}